Петко Сираков: Талантът е ревнив, и когато не му слугуваш както трябва, той бяга от тебе…
Автор: BGWrestling.bg
"Талантът е ревнив, и когато не му слугуваш както трябва, той бяга от тебе…“, казва Петко Сираков, първият световен шампион на България и първият в свободната ни борба.
На днешния ден се навършват 96 години от рождението на славния борец, а датата съвпада с последния ден на турнира в негова памет, който продължава в столичната зала „София“.
Сираков се бори добре и на двата стила, става №1 в света в свободния, но печели сребърен олимпийски медал от Мелбърн 56 в класическия. Дългогодишен капитан на националния отбор и на двата стила. "Класиката си остава моята голяма любов", признава шампионът.
Майстор е на носенето през мост - прийом, който отработва в продължение на 3 години, и с който печели повечето си срещи. Владее до съвършествто и суплес.
Паметна остава неговата среща за световната титла срещу турчина Исмет Атлъ на стадион "Митхат паша" (сега "Водафон арена") в Истанбул. Българинът тръгва за първенството решен да стане първи, затова се налага да е категоричен на арената пред екзалтираната турска публика, а и в очите на съдиите, които проявяват явни пристрастия към представителя на домакините. Сираков тушира турския си съперник, който остава с бронз, след това побеждава и руснака Борис Куляев, за да стане първият българин, №1 в света.
"Бях готов да победя Атлъ, имах висока, макар и единствена цел - златния медал - споделя Сираков. - Два месеца преди това се затворихме с Никола Станчев в една почивна станция в Хисаря, тренирахме ден и нощ. Срещата беше пред домакините, които очакваха своя сънародник да стане шампион, не можеха да допуснат друг изход. И Темида бе благосклонна към него. Затова се наложи да туширам Атлъ три пъти - по един туш за него, за публиката и за съдиите."
"Не мога да кажа, че е бил най-добрият по онова време, но беше най-смелият, може би - казва Райко Петров за шампиона. - Неговата дързост изумяваше и съдии, и треньори, и противници. Тя накара да се заговори в цял свят с уважение за българските борци. Макар и не толкова многолик, владееше до съвършенство носене през мост и суплес. Две хватки, които бяха коронни и за двамата най-до
бри борци на 60-те години – съветските спортисти Олег Караваев и Гиви Картозия. Кой от тях тримата е бил най-голям майстор не знам, но постигнатите победи дават значителна преднина на Петко…“
Още 16-годишен Сираков започва да участва на народни борби. Тогава неговият кръстник Стоян Чолаков, най-добрият борец в Провадийска област, го води в съседното село Суворово и го записва за участие. Малчуганът надвива всички, победите му се услаждат и до казармата не пропуска нито една борба в родния си край.
С тези успехи мускулестият младеж привлича вниманието на известния по онова време треньор по бокс Константин Николов. В армейския клуб обаче още няма отбор по борба. Затова месец и половина Петко усърдно тренира бокс и е имал всички изгледи да стане добър бокьсор. Но съдбата си знае работата.
След края на състезателната си кариера славният борец става и успешен треньор.
А в родния Вълчи дол местният стадион е кръстен на негово име.
Сираков е баща на една от емблемите на българския футбол - Наско Сираков.