Олимпиада събра две съдби в една

Автор: Красимира СТАНКОВА

„Татко, погледни ме, аз съм още тук“, изрича емоционално Зайнеб Сгайер секунди, след като е победила двукратната медалистка от световни първенства и представителка на домакините Самар Хамза на турнира в Александрия (Египет) преди седмица.
С този успех момичето от Тунис с български корени си осигури квота в категория до 76 кг за игрите Париж 2024.

В ъгъла на 21-годишната шампионка е нейната нова треньорка Марва Амри, първата олимпийска медалистка от Африка, която в Рио 2016 печели бронз.

Двете посвещават голямата победа на Зохайер Сгайер, бащата на Зайнеб, дългогодишен треньор на националния отбор. Именно той извежда Марва до олимпийския подиум в бразилската столица, а сега неговата възпитаничка помага на дъщеря му да сбъдне олимпийската си мечта.

Преди две години специалистът е покосен от коварна болест и напуска този свят. Зайнеб тежко изживява загубата. На път е да се откаже от спорта, още повече, че в отбора върви борба за надмощие. Цяла година е извън тепиха...

„ Обмисляхме да се върнем в България и тук да започне да тренира – разкрива Красимира, майката на момичето, която е родом от Велико Търново. - Много пъти е била на лагери с националния отбор... Борбата за нея е всичко, тя живее с борбата...“
Съдбата обаче решава друго. За олимпийските квалификации федерацията на Тунис се доверява на 35-годишната Марва Амри да води женския национален отбор. Макар че допреди един сезон олимпийската медалистка активно се състезава и за 13-и път става шампионка на Африка, печели също сребро на „Дан Колов“.

Новата треньорка връща в отбора Зайнеб. Само за 4 месеца тандемът постига забележителни успехи. Преди да вземе квотата, Сгайер загрява с титла на първенството на Африка, взима още сребро и бронз от силните турнири „Анри Деглан“ във Франция и „Клипан“ в Швеция.

„Бях в шок, че трябва да изляза срещу Хамза на квалификацията – признава Зайнеб. - Мислех си какво да правя, та тя е медалистка от световни първенства и турнирът е на нейна територия, в Египет... Обзеха ме мисли, че ще загубя този медал, а и квотата... Тогава ми изплуваха думите на татко, който казваше: Ама защо трябва да те е страх? Тя не е нищо повече от теб. Излез на тепиха и я „изяж“!“

Всъщност Зайнеб е голямата слабост на баща си. Тя е най-малката от трите деца в семейството, и поема по неговия път. Още на 5 години той започва да я взема със себе си в залата. А тя не престава да се забавлява, да се мята по тепихите. И попива всичко, което види. Веднъж на тренировка с мъжете един от състезателите все не може да разбере как точно да направи определена хватка. Тогава Зохайер ядосан вика 13-годишната си дъщеря да му покаже. Момичето безупречно изпълнява всяко движение. Оттогава започва усилено да я тренира и само след година тя става шампионка на Тунис. После пътят й стремглаво тръгна нагоре. Печели титли в първенства на Африка за всички възрасти, отива на младежки олимпийски игри и се нарежда 7-ма в Буенос Айрес 2018-а. Две години по-късно участва и на олимпийските игри в Токио, на които е най-малката състезателка в турнира по борба, на 18 години.

„Зохайер все казваше, че ако трябва един ден да решава къде да прати дъщеря си да тренира, изборът е между България или Русия, но на първо място България – споделя Красимира. - За него нашата школа бе най-добра.“

Именно борбата събира двамата. Той идва като състезател за турнира „Дан Колов“ във Велико Търново през 1989-а. Тогава тимът на Тунис е воден от Иван Шавов, първия носител на златния пояс. Любовта между двамата пламва веднага, 6 месеца по-късно влюбените заживяват в Тунис, където след това се раждат и трите им деца.

А докато е състезател, Зохайер не спира да „попива“ знания и умения от българската борба, още повече, че след това селекционер на националния отбор става друг наш треньор - Неделчо Панев. Всичко научено после шампионът на Тунис прилага и като треньор, първо на клубно ниво, после и като национален наставник.

„Той беше най-добрата душа на света – казва Неделчо Панев. - Никога не се караше, но вътрешно изживяаше всичко. Изключително точен, последователен, принципен, затова и успяваше. Изведе до олимпийския медал негова състезателка, която стана и първата в Африка с подобно постижение...“

Зохайер е принципен не само към своите състезатели, но и към децата си. Така на преборванията за младежките олимпийски игри Зайнеб печели с 2:1 победи срещу своя връстничка. Нейна запазена марка е да удари с ръка по тепиха в знак на успех. Прави го и в този случай. Но баща й решава да я спре от участие на игрите в Буенос Айрес, а вместо нея да отиде нейната противничка.

„Каза, че не е дисциплинирана, защото не е проявила уважение към момичето с тупването по тепиха - споделя Красимира. - Докато е там, няма право на подобно поведение. Дълго го увещаваха да размисли. Накрая взеха Соломоново решение. И двете момичета заминаха, но смениха категориите.“

Освен Зайнеб с борба започва да се занимава и синът им Мохамед, който след това обаче избира да продължи по друг път. Младежът има увлечение към колите и става автомонтьор.... в България. По-голямата сестра на шампонката Инес пък заляга над учебниците, а Зайнеб дори и извън залата е ангажирана с борба. Следва в университета с намерения след време да продължи и треньорска карира, като татко си. Но първо е амбицирана да стъпи на олимпийския подиум.

„Моят баща е моят идол“, гласи татуировка на ръката на момичето, която допълнително я мотивира. И засега успява! На турнира в Египет шампионката доказа, че трудностите са преодолими, а в Париж 2024 предстои да докаже, че няма невъзможни неща....


Триумфът на Зайнеб Сгайер, след като е спечелила олимпийската квота може да видите ТУК

В Тунис е учреден турнир, който носи името на именития треньор.