Румен Павлов: За да побеждаваш, най-важна е психиката
Автор: Красимира СТАНКОВА
„За да побеждаваш, най-важна е психиката – казва Румен Павлов, европейски шампион и втори в света. - И в това е разликата да си на окръжно първенство и на олимпийски игри. Защото на олимпиадата трябва не само да излезеш, а така да се бориш, че накрая да ти вдигнат ръката. И да се почувстваш сякаш са ти вдигнали ръка на окръжно първенство. Много от борци се паникьосват на голям форум...Разбира се, техническата и физическата подготовка също са от голямо знамение.“
През цялата си кариера, продължила 12 години, Павлов се бори само на 57 кг в свободния стил. И за всяко състезание сваля по 7-8 килограма. В колекцията си има 7 медала. Върхът в кариерата му е през 1990-а. Тогава убедително става шампион на „Дан Колов“ и получава златния пояс. Няколко месеца по-късно ликува на европейския връх на първенството в Познан, като печели 5 срещи. А на финала побеждава Ласло Миклош, от тогавашната Федерална република Германия. И е единственият 
от тримата български финалисти на шампионата, достигнал до титлата.
Няколко месеца по-късно взима медал и на световното в Токио – сребро, след като губи от кубинеца Алехсандро Пуерто Диаз, който две години по-късно става и олимпийски шампион.
В японската столица България има шестима финалисти, но малшанс, само Рахмат Сукра в категория до 74 кг, си тръгва със златото.
„Тогава не бях в най-добрата си форма – признава Павлов. - Малко преди световното се оказа, че имам здравословни проблеми, а като се върнах се разборях от жълтеница...“
На първенството обаче възпитаникът на великотърновската школа се бори с късметлийското трико на Стефан Иванов, подарено му от трикратния европейски шампион две години по-рано. „Даде ми го, след като го пренебрегнаха за олимпиадана в Сеул '88 и прекрати кариера – разкрива той. - Донесе ми успех. И още го пазя... Но трикото не е толкова важно, колкото уважението между нас. Много харесвах стила му на борба, учил съм се от неговите хватки...“
Самият Павлов също е изключително атрактивен борец. Ловък и бърз, светкавично ата
кува, като хваща съперника за левия крак, поваля го странично с вътрешна сърма и тушира. Заради мълниеносните си реакции на тепиха получава и прякора Пантерата, даден му от Тодор Гълъбов, когато е старши треньор на младежкия национален отбор.
„Горд съм, че съм един от 9-имата европейски шампиони, които България има на 57 килограма, една от най-трудните в света, тъй като постоянно сваляхме килограми - признава Павлов. - Но всичко се постига с много воля и тренировки.“
Талантът фокусира вниманието върху себе си още година по-рано, когато в дебюта при мъжете става безапелационно първи на „Дан Колов“ (1989). Тогава, за изненада на всички, побеждава и световния шампион от по-долната категория Ким Йонг Сик (Северна Корея), и то със 7:0.
„Никога не съм се предавал – продължава бившият капитан на националите. - Вътрешно вярвах, че ще спечеля тази среща и се получи. - А след няколко месеца на европейското в Анкара ми предлагаха пари, и то много, за да падна от турския борец Ахмет Ак. Никога не бих го направил! Да, загубих от него, но не без намесата на съдиите, а на световното след 3 месеца си го върнах с туш и взех бронз.“
През цялата си кариера Павлов работи само с един личен треньор – Александър Петков, който го открива за голямата борба, когато е спортното училище на Велико Търново.
А в националния тим сменя петима наставници – Желязко Димитров, Огнян Макавеев, Янчо Патриков, Димитър Добрев и Симеон Щерев.
„От всеки съм взел по нещо, всеки вижда по различен начин борбата и има свой стил – споделя шампионът. - Но най-много израснах при Тодор Гълъбов. Той направи така, че да стигна до най-високо ниво в борбата. Борих се и на олимпиада, но там получих контузия, останах пети... Треньорът е много важен в кариерата на всеки спортист. Затова и аз всичко, което знам, сега искам да го предам на моите състезатели.“
През 2016-а именитият борец заедно с личния си треньор основават клуб в Стражица, който е кръстен на името на шампиона. А след като минава през различни бизнеси и постове, като сяда също в кметски и депутатски кресла, преди 4 месеца Павлов отново се връща в залата, но като треньор.
„Спортът много ми е помогнал и след това в живота, калил ме е като характер – признава Румен Павлов. - Сега за мен е важно моите състезатели да израснат като личности, да не се отказват, да са упорити, да преследват целите си. Но, ако успеят да овладеят някои от моите хватки, ще съм много щастлив. Все още е рано да се каже дали някой ще успее, или не....“
