Дан Колов - първият еврошампион

Автор: BGWrestling.bg

Дан Колов е професионален борец, майстор на свободната американска борба, наречена кеч. Първият българин, европейски шампион в този стил.

Печели титлата на 6 април 1936 г. в Париж. На финала побеждава местния любимец и бранещ трофея си Анри Деглан, който е световен, но и олимпийски шампион (1924). Битката продължава 71 минути!

Тогава българинът получава и диамантен пояс.

После Дан Колов още два пъти става №1 на континента (1936, 1937).

Но опита в кеча трупа преди това в Америка...

В кариерата си има над 1500 победи, загубите му се броят на пръсти.

Истинското му име е Дончо Колев Тревненски. Роден е на 26 декември 1892 г. в севлиевското село Сенник. Произхожда от бедно семейство и още 5-годишен остава без баща. Затова е принуден на търси препитание в чужбина. И заедно с един от братята си (общо са 6 деца в семейството) започва работа като градинар в Будапеща. А след 4 години, по съвет на Никола Петров, заминава за Америка. Там работи тежък физически труд в различни сфери после се насочва към град Хоумсед, предградие на Питсбърг. И участва в организирани борби сред работниците. Един ден в града пристига пътуващият цирк „Виктория“, атракцията е професионален борец, който предизвиква някой от зрителите. И ако успее да го победи, получава парична награда.

Аматьорът Дончо приема предизвикателството и благодарение на голямата си физическа сила успява да повали 106-килограмовия Джеф Лоурънс-Циклопа. Впечатлен от представянето на българина, директорът на фабриката, където работи, го насърчава да продължи като професионален борец в кеча.

Официалният му дебют е през 1917-а, вече под артистичното име Дан Колов. Бори се изключително спортсменски. На арената е спокоен, убедително побеждава, но при удари „под кръста” хладнокръвието му изчезва. Коронната му хватка е „самолет”, която се превръща в запазена негова марка. Вдигайки съперника за краката, завърта го над главата си и го хвърля на ринга.

Дончо Колев е висок 175 км тежи между 95 и 106 кг, но притежава изумителна енергия, издръжливост, ловкост и владее до съвършенство много техники.

Постепенно българинът започва да трупа победа след победа. Година по-късно, през 1918-а, привлича вниманието на опитния професионален кеч промоутър Уилям Бартън. Българският исполин става част от шоуто му и започва изяви в още три щата на Америка. Славата му расте.

Всъщност свободната американска борба „catch as catch can“ (хвани, както можеш) по онова време съвсем не е бутафория. И борците изобщо не симулират бой. Напротив. На ринга е здрава битка, която може да продължи с часове. Позволено е почти всичко – от юмручни удари, до счупвания и изкълчвания. Срещите са доста кървави и често завършват със смърт на един от участниците.

Ключова роля за популярността на Дан Колов в първите години има битката му с бившия световен шампион в тежка категория Владек Збизко (Полша) през 1919-а. След 43-минутна здрава борба Колев губи срещата, но се представя достойно, а в знак на уважение съперникът тръгва да му стисне ръката. Но разочарован от срещата, Дан го шамаросва. След това феновете на кеча говорят не толкова за победителя, колкото за българина, дръзнал на удари бившия №1 в света.

Междувременно Дан Колов се насочва към друг утвърден промоутър в кеча - Франк Шулър, който организира борби в Сан Франциско. И затвърждава репутацията си на един от най-силните борци. Тогава за първи път го наричат Балканския лъв. Но все още популярността на българина е само на регионално ниво. Прочува се в цяла Америка след битка със световния шампион Ед Луис на 23 март 1923-а в Сейн Луис, Меката на кеча тогава. Коронната хватка на съперника е headlock, с която приклещва съперниците си за главата. Битката между двамата продължава повече от 72 минути, взе пак Луис успява да запише два туша срещу българина. Освен това шампионът прилага общо 46 пъти headlock, а Дан се измъква в 44 от тях. Така Колов доказва, че знаменитият захват на Люис не е толкова страшен за борец от неговата класа.

В Щатите българинът прекарва 17 години. Поваля един след друг най-силните мъже в Америка, към него валят покани от цял свят. Бори се по спортните арени на Северна и Латинска Америка, Европа, Япония, Китай, Африка, Австралия, Канада, Нова Зеландия. И навсякъде е непобедим.

Емблематична остава и срещата на Дан Колов с японеца Джии Хигин-Удушвач в Токио (1924) пред поглед на императора. Битката с местния фаворит, който не познава поражение до този момент, трае два часа и пет минути. Коронният номер на японския самурай е да хване противника за шията с крака. Прийомът е приложен и срещу българина. Но Колов се отскубва като по чудо, скача върху Хиген и го стяга като в менгеме със силните си ръце. Азиатецът едва не умира. Публиката е на крака, готова да го линчува. Още преди двубоя американският посланик го предупреждава за подобна развръзка. Същата нощ е направен опит за убийство на българина в хотелската му стая. С помощта на българския дипломат Колов напусна Япония и се зарича повече никога да не стъпи там.

Освен че се изправя срещу най-големите професионални борци, Дан Колов става влиятелна фигура в задкулисието на американския кеч. И по-късно използва връзките си, за да популяризира кеча във Франция, превърнала се в Меката на кеча в Европа.

Всъщност основите на професионалната американска борба в Париж полагат Раул Паоли, който поема функциите на промоутър, и Анри Деглан, наричан Човека с хилядата хватки. Двамата участват в Америка в кеч срещи и решават да пренесат опита си в родината. Първият борец, който канят е Дан Колов. А докато са в Щатите българинът зорко следи за подготовката на Деглан, извън ринга двамата са приятели. Така Дан е представен като опонент на Деглан, освен това Колов използва позициите си и внася в страната чуждестранни борци. Първата галавечер е на 25 септември 1933 г. Тогава Деглан печели срещата си, нашият борец завършва наравно с Били Бартош. Независимо от това френската публика е впечатвлена от уменията на Дан Колов. И когато той е на рина, залите са почти пълни.

Дан се бори във Франция половин година, печели 7 срещи, има една загуба и едно равенство. Кечът добива много голяма популярност в страната, по-скоро в Париж. А българинът си изгражда огромна репутация не само във Франция, но и в цяла Европа. Наричат го Кинг-Конг, Най-силният човек в света, Краля на кеча...

След зашеметяващия старт Колев заминава за Нова Зеландия, Австралия и САЩ. Връща се във Франция през септември 1935 г. Междувременно французите са обявили Деглан за европейски шампион в тежка категория на кеча. На 6 април 1936 г. двамата се изправят отново един срещу друг и Дан Колов го преборва след 71 минути, с което му отнема трофея. Така става вторият борец, който успява да победи именития французин два пъти (другият е световният шампион Ивон Робер).

Популярността на българина е огромна, три години е без загуба. Бори се още в Испания, Португалия, Белгия, Швейцария, Нова Зеландия, Австралия и България. Но победната му серия е прекъсната от Ал Перейра. Американецът от португалски произход, когото българинът е протежирал в Калифорния, пристига с намерението на победи европейския шампион. След няколко спечелени мача Перейра стига до сблъсък с Дан Колов. Срещата на 22 март 1937 г. завършва с успех за Ал след 40-минутна здрава битка.

Няколко месеца по-късно, на 19 септември, Колов побеждава Перейра в София и взима реванш за поражението си. На 15 ноември 1937 г. следва нов двубой между двамата в Париж, спечелен отново от българския исполин.

Преди да приключи кариера Дан Колов все пак успява да постигне мечтата си от първите години в кеча, а именно да победи вече бившия №1 в света Ед Луис, с когото има много срещи в Щатите, но нито една победа.

Така на 1 декември 1937 г. българинът излиза срещу Луис в Лимож. След 26 минути борба Дан Колов успява да надделее над именития си съперник, който 10 дни по-късно обявява край на кариерата си.

В медиите Дан Колов е наречен още „Непобедимият българин”, „Господарят на тепиха”, „Балканският лъв”, „Човекът-чудо”, „Борецът-пантера”, „Кинг Конг”.

В България славният борец се завръща през 1935 г., след 30-годишно странство. Море от хора го посрещат на Централна гара. У нас той продължава да участва в двубои. Има 32 срещи, от тях 30 победи и две загуби (б.р.едната срещу Ал Перейра).

Въпреки огромната си популярност Дан Колов остава изключително земен, скромен и състрадателен. Отдава се на благотворителност, помага на много хора в недоимък, спонсорира спортисти и артисти. Покрива всички дългове на семейството си, както и на това на Никола Петров. Помага за построяването на ловната хижа в Севлиево, както и за провеждането на колоездачната обиколка на Розовата долина...

А по време на Лайпцигския процес дава 2000 долара на комитета в Париж за защита на Георги Димитров. „Не мога да остана равнодушен, когато животът на друг българин е в опасност“, казва Дан Колов.
През 1937 година именитият кечист дарява 500 000 лева на цар Борис за закупуване на самолет на българската авиация. А заедно с приятеля си Хари Стоев дават средства за изграждане на летището в Горна Оряховица, което е открито през 1925-а и до 1948-а е използвано основно за военни цели. Пак Дан Колов купува и първата електрическа турбина за издигане на Водноелектрическа централа (ВЕЦ) у нас. И всичко това безвъзмездно.

Дан Колов открива и спортна школа, която носи неговото име (1936). От този първи център у нас излизат десетки изявени наши състезатели, които след това спомагат за развитието на борбата.

Много пъти са предлагали на славния българин да смени гражданството си, но всеки път той е отказвал, със станала крилата фраза: „Чувствам се силен, защото съм българин!“

Умира на 27 март 1940 г. от туберкулозата, стопен до 46 кг. И според последното му желание е погребан в двора на църквата в родното му село, която е на най-високия хълм и откъдето се открива красива гледка към Стара планина ("Балкан срещу балкана").

В Сенник къщата на Дан Колов е превърната в музей. А от 1962 г. е учреден турнир в памет на именития борец. Девет години по-късно, от 1971-а до днес, на най-добрия български борец се връчва златен пояс „Дан Колов“.

Още за славния борец в биографичната книга "Дан Колов - Царят на кеча"