Никола Петров - първият професионален борец

Автор: BGWrestling.bg

Никола Петров е първият българин, професионален борец в гръко-римската (класическа) борба.

През 1900 година той участва на световното изложение в Париж, най-големият шампионат по онова време. Във френската столица се събират най-силните мъже на планетата, за да премеря сили. Петров преборва всичките си съперници и стига до финала срещу защитаващия титлата си френски исполин Пол Понс, висок 196 см с тегло 118 кг. Макар че е по-лек, 105 кг и висок 175 см, българинът прилага перфектна техника и хвърля по гръб съперника в осмата част на срещата.

Всъщност от народните борби той имал изграден усет към най-ефективните хватки в хода на срещата. Основният му прийом бил повдигане на противника с обратен захват и поставяне на рамо. А към по-снажните подхождал, като ги вдигал, завъртал, за да наруши ориентацията им, и рязко ги хвълял на тепиха.

След победата над Пол Понс българският борец получава званието „Най-силен мъж в света на XX век“ и копринена лента, както и значка на Почетния френски легион.

Тогава световни и европейски първенства не е имало, а борбата е била организирана само на професионално ниво, но не и на аматьорско, както сега. Не е имало и регламент, по който са се организирали първенствата, например всеки срещу всеки или директна елиминация. Били са поредица от срещи. Някои от борци са се включвали в началото на турнира, други в разгара му, а продължителността е могла да бъде и месеци. Времевият лимит на срещите също бил различен – 30, 35 или 40 минути. Двубоите били по рундове, но не винаги, с време от по 10 минути с кратка пауза помежду им. При равен резултат почти винаги се е насрочвал реванш, също без времеви лимит. Борбата е била до победа. Всеки домакин или промоутър сам си е провъзгласявал ранга на състезанието, тъй като тогава не е имало организации, които да администрират подобни турнири.

Но успехите и авторитетът на българина е безспорен. Още през 1895-а славният борец прави европейско турне, както и няколко срещи във френската столица. И остава отлични впечатления сред местната публика. Следват успехи на състезания в Белгия, Полша, Германия, Латвия, Литва, Беларус, Швейцария, Естония, Дания, Русия....

Славата на Никола Петров расте, той е едно от най-големите и уважавани имена в европейската гръко-римска професионална борба в годините преди Първата световна война. За 30-годишната си кариера (1894-1924) има участия в над 150 турнира и поне 2000 срещи, повечето от които печели. А според западната преса Петров е сред най-добри професионални борци в Европа. Затова сочат и резултатите от срещите му. Има успехи срещу най-изявените състезатели тогава - Георг Хакеншмидт и Иван Подубни от Русия, Пол Понс (Франция), Станислав Збизко (Полша), Джес Педерсен (Дания), Якоб Кох (Германия), Джовани Райчевич (Италия).... Най-популярен е в Германия и Австрия, където има и най-много спечелени турнири. През 1898 г. става първи в Ню Йорк и е провъзгласен за шампион на Америка, а година по-късно е победител във Виена и е обявен за шампион на континента.

Фамилията на българския борец е Джуров, но на професионалната арена е популярен с бащиното си име Петров. Освен това в състезателната си кариера в Европа е известен като Николай, а не Никола Петров.

Роден е на 19 декември 1873 г. в Горна Оряховица. Още 10-годишен остава сирак, а за да се препитава е принуден да чиракува. През годините се занимава изключително с ръчен труд – градинар е в Румъния, участва в построяването на бирената фабрика в Горна Оряховица, по-късно, през 1892 година, работи и на каменната кариера в Русе.

Само след 3 години животът му се променя коренно. За да избегне военната служба Никола заминава за Румъния, където отново е градинар. Докато е в Браила посещава цирка „Сидоли“, чиято главна атракция е борецът Жорж Расо (истинско му име е Готфрид Шулц), който влиза в схватка със случаен зрител от публиката, и при загуба от него опонентът му получава премия. В този случай 500 леи.
Расо има злополучието да предизвика Петров, който след 30-минутна борба го побеждава. Две седмици по-късно италианецът е последван и от Жан Дублие (познат е и като Жозеф Дублие). Френският ветеран обаче вижда таланта в якия българин и му предлага да го тренира. Сред неговите възпитаници са още Юсуф Исмаил и Филиз Нурулла от шуменския край, както и Кара Осман от Пловдив.

Според една от версиите кръчмарят Деньо първи забелязал невероятните възможности на Никола Петров, когато побеждавал връстниците си в родния и край Горна Оряховица. И започнал да го тренира. Залагал дори цяло буре с вино, ако някой надвиел момчето.

Но срещата с цирковите артисти изиграва ключова роля в кариерата на славния българин, от където започва и неговият възход в професионалната борба.

В България се завръща през 1908 г., когато страната обявява независимост. Тогава такива като него, избегнали военна служба, получават амнистия.

В Горна Оряховица шампионът е посрещнат като герой, дори е избран за почетен член на Горнооряховското гимнастическо дружество „Юнак“, на което подарява личните си гимнастически уреди.

А когато идва Първата световна война славният борец се изявава като военен преводач, използвайки езиците, научил в странство.

Жени се на 44 години за 16-годишната Стефанка от село Дичин. Семейството живее в Горна Оряховица, раждат им се две деца – Иван, който дълги години живее в чужбина, и Николина. Дъщеря му по традиция връчва златния пояс „Никола Петров“ на едноименния турнир (1963).

Когато свършва войната Никола Петров отива в София, където през 1921 г. организира първата школа по борба. Има идеи да направи и спортни зали в другите градове, а намеренията си споделя с тогавашния премиер Александър Стамболийски и председателя на Народното събрание Ангел Николов, които изцяло го подкрепят.

Славният борец обаче не успява да се справи с най-големия си порок – хазарта. Докато е в София той пропилява всичките си пари по игралните зали. След преврата на 9 юни 1923-а и убийството на Стамболийски положението му се влошава още повече.

Налага се пак да се върне на тепиха.

На помощ отново идва циркът, този път братя Добрич. На техния манеж започва да се появява мистериозен борец - Черната маска, който сразява всичките си противници… Оказва се Никола Петров.

Шампионът обаче не успява да се пребори със смъртта. И на 2 януари 1925 година умира от спукване на аортата.

По случай 100-годишнината в родния му град е издигнат паметник, местната зала също е кръстна на негово име.