Никола Петров - първият професионален борец


Никола Петров - първият професионален борец

Автор: bgwrestling.bg

Никола Петров е първият българин, професионален борец в гръко-римската (класическа) борба.

През 1900 година той участва на световното изложение в Париж, най-големият шампионат по онова време. Във френската столица се събират най-силните мъже на планетата, за да премеря сили. Петров преборва всичките си съперници и стига до финала срещу защитаващия титлата си френски исполин Пол Понс, висок 196 см с тегло 118 кг. Макар че е по-лек, 105 кг и висок 175 см, българинът прилага перфектна техника и хвърля по гръб съперника в осмата част на срещата.

Всъщност от народните борби той имал изграден усет към най-ефективните хватки в хода на срещата. Основният му прийом бил повдигане на противника с обратен захват и поставяне на рамо. А към по-снажните подхождал, като ги вдиал, завъртал, за да наруши ориентацията им, и рязко ги хвълял на тепиха.

След победата над Пол Понс българският борец получава званието „Най-силен мъж в света на XX век“ и копринена лента, както и значка на Почетния френски легион.

Тогава световни и европейски първенства не е имало, а борбата е била организирана само на професионално ниво, но не и на аматьорско, както сега. Не е имало и регламент, по който са се организирали първенствата, например всеки срещу всеки или директна елиминация. Били са поредица от срещи. Някои от борци са се включвали в началото на турнира, други в разгара му, а продължителността е могла да бъде и месеци. Времевият лимит на срещите също бил различен – 30, 35 или 40 минути. Двубоите били по рундове, но не винаги, с време от по 10 минути с кратка пауза помежду им. При равен резултат почти винаги се е насрочвал реванш, също без времеви лимит. Борбата е била до победа. Всеки домакин или промоутър сам си е провъзгласявал ранга на състезанието, тъй като тогава не е имало организации, които да администрират подобни турнири.

Но успехите и авторитетът на българина е безспорен. Още през 1895-а славният борец прави европейско турне, както и няколко срещи във френската столица. И остава отлични впечатления сред местната публика. Следват успехи на състезания в Белгия, Полша, Германия, Латвия, Литва, Беларус, Швейцария, Естония, Дания, Русия....

Славата на Никола Петров расте, той е едно от най-големите и уважавани имена в европейската гръко-римска професионална борба в годините преди Първата световна война. За 30-годишната си кариера (1894-1924) има участия в над 150 турнира и поне 2000 срещи, повечето от които печели. А според западната преса Петров е сред най-добри професионални борци в Европа. Затова сочат и резултатите от срещите му. Има успехи срещу най-изявените състезатели тогава - Георг Хакеншмидт и Иван Подубни от Русия, Пол Понс (Франция), Станислав Збизко (Полша), Джес Педерсен (Дания), Якоб Кох (Германия), Джовани Райчевич (Италия).... Най-популярен е в Германия и Австрия, където има и най-много спечелени турнири. През 1898 г. става първи в Ню Йорк и е провъзгласен за шампион на Америка, а година по-късно е победител във Виена и е обявен за шампион на континента.

Фамилията на българския борец е Джуров, но на професионалната арена е популярен с бащиното си име Петров. Освен това в състезателната си кариера в Европа е известен като Николай, а не Никола Петров.

Роден е на 19 декември 1873 г. в Горна Оряховица. Още 10-годишен остава сирак, а за да се препитава е принуден да чиракува. През годините се занимава изключително с ръчен труд – градинар е в Румъния, участва в построяването на бирената фабрика в Горна Оряховица, по-късно, през 1892 година, работи и на каменната кариера в Русе.

Само след 3 години животът му се променя коренно. За да избегне военната служба Никола заминава за Румъния, където отново е градинар. Докато е в Браила посещава цирка „Сидоли“, чиято главна атракция е борецът Жорж Расо (истинско му име е Готфрид Шулц), който влиза в схватка със случаен зрител от публиката, и при загуба от него опонентът му получава премия. В този случай 500 леи.
Расо има злополучието да предизвика Петров, който след 30-минутна борба го побеждава. Две седмици по-късно италианецът е последван и от Жан Дублие (познат е и като Жозеф Дублие). Френският ветеран обаче вижда таланта в якия българин и му предлага да го тренира. Сред неговите възпитаници са още Юсуф Исмаил и Филиз Нурулла от шуменския край, както и Кара Осман от Пловдив.

Според една от версиите кръчмарят Деньо първи забелязва невероятните възможности на Никола Петров, когато надвивал връстниците си в родното си място Горна Оряховица. И започва да го тренира. Залагал дори цяло буре с вино, ако някой надвие момчето.

Но срещата с цирковите артисти изиграва ключова роля в кариерата на славния българин, от където започва и неговият възход в професионалната борба.

В България се завръща през 1908 г., когато страната обявява независимост. Тогава такива като него, избегнали военна служба, получават амнистия.

В Горна Оряховица шампионът е посрещнат като герой, дори е избран за почетен член на Горнооряховското гимнастическо дружество „Юнак“, на което подарява личните си гимнастически уреди.

А когато идва Първата световна война славният борец се изявава като военен преводач, използвайки езиците, научил в странство.

Жени се на 44 години за 16-годишната Стефанка от село Дичин. Семейството живее в Горна Оряховица, раждат им се две деца – син Иван, който дълги години живее в чужбина, и Николина. Дъщеря му по традиция връчва златния пояс „Никола Петров“ на едноименния турнир (1963), учреден в памет на нейния баща.

Когато свършва войната Никола Петров отива в София, където през 1921 г. организира първата школа по борба. Има идеи да направи и спортни зали в другите градове, а намеренията си споделя с тогавашния премиер Александър Стамболейски и председателя на Народното събрание Ангел Николов, които изцяло го подкрепят.

Славният борец обаче не успява да се справи с най-големия си порок – хазарта. Докато е в София той пропилява всичките си пари по игралните зали. А след преврата на 9 юни 1923-а и убийството на Стамболийски положението му се влошава още повече.

Налага се да се пак да се върне на тепиха.

На помощ отново идва циркът - този път братя Добрич. На техния манеж започва да се появява мистериозен борец - Черната маска, който сразява всичките си противници… Оказва се Никола Петров.

Шампионът обаче не успява да се пребори със смъртта. И на 2 януари 1925 година умира от спукване на аортата.

По случай 100-годишнината в родния му град е издигнат паметник, местната зала също е кръстна на негово име.