Шест от шест победи и без медал


Шест от шест победи и без медал
сн. Личен архив, Х. Трайков

Автор: bgwrestling.bg

България е имала феноменални борци, но и такива, които са прецедент в историята на световната борба. Безспорно първото място е за Христо Трайков, който на олимпийските игри в Мюнхен '72 след 6 поредни победи по точки остава без медал.

Причината е в регламента.

По тогава действащите правила победителят по точки в дадена среща взима 1 наказателна, загубилият – три. При успех с явно превъзходство съответно 0,5 за този, на когото реферът е вдигнал ръката, и 3,5 за претърпелия поражение. А при туш или дисквалификация – 0 наказателни за победителя и 4 за загубилия. При 6 и повече наказателни точки борецът отпада от надпреварата.

В Мюнхен българският борец започва да трупа фаталните шест победи по точки, като още във втория кръг побеждава големия фаворит Рустам Казаков (Русия) в категория до 57 кг на класическия стил, битката е наречена „финал преди финала“ от медиите.

Следват Франческо Скунеди (Италия), Йосеф Липиен (Полша) и Йон Бочу (Румъния).
А в последната германецът Юрген Вайл е наясно със ситуацията, целта му е да не загуби с туш или явно превъзходство, демонстрира дефанзивен и непривлекателен стил на борба, но.... целта оправдава средствата. Трайков печели битката, но губи войната, фиксира шест наказателни точки и нелепо отпада от надпреварата.

На финала Казаков побеждава Вайл, но и двамата след това поздравяват с наведени глави българския борец.

След гафа на гафовете Международната федерация променя регламента. Добавя, че борец, натрупал 6 и повече наказателни точки, не може да отпадне, ако спечели последната си среща. Така се предотвратяват още потенциални неправди вбъдеще, но за жалост класирането на Христо Трайков от игрите остава непроменено – пети. За сметка на това българският борец печели три европейски титли.

„Погубих себе си, но спасих много други от неправдата“, казва скромно Христо Трайков, който никога не нападна виновниците за недомислицата от световната централа.

Донякъде е сходен случаят с Янчо Павлов, който на европейското първенство същата 1972-а година печели шест срещи и все пак взима бронза. Но едната е с туш, другата е равна, а в четири побеждава по точи.