Едмонд Назарян - Новият терминатор


Едмонд Назарян - Новият терминатор
©bgwrestling.bg/lap.bg

Автор: Красимира СТАНКОВА
в. "Труд", 2020

Едно 18-годишно момче прикова вниманието на милиони фенове на борбата по света. И вече няколко дни не спират суперлативите за новата звезда в този спорт Едмонд Назарян. В дебюта си на европейско първенство при мъжете роденият в София талант ликува със злато, след като по пътя до трофея изхвърли световни и европейски шампиони. Тийнейджърът не само ги победи безапелационно, но и се бори с тях като равен с равен. Неслучайно. Все пак в кръвта му тече шампионска кръв, тази на именития му баща Армен Назарян.

При мъжете трябва да се бориш със самочувствие, иначе не става - казва уверено Едмонд Назарян. - Аз излизам и давам всичко от себе си. Водя битка до последната секунда, така ме е учил моят баща.

Едва на 18 години, а вече зад гърба си младият талант има 6 медала от големи първенства, от тях три европейски титли - две при кадетите. А сега на финала в Рим той детронира и миналогодишния шампион Виталий Кабалоев (Русия), за да ликува със златото в категория до 55 кг на класическия стил. И ознаменува успеха с три задни салта, колкото са титлите му - запазена марка на именития му татко, двукратен олимпийски, 3 световни и 6 пъти европейски шампион.

“При мъжете трябва да влагаш ум и психика, но и да не се страхуваш”, продължава Назарян-младши.

Всъщност Еди удиви света не само с атрактивната си техника, но и с борбения характер. Още първите две срещи на европейското новият терминатор спечели с технически туш, за по-малко от две минути, а на полуфинала тушира световния и европейски шампион за 2018-а Азизли (Азербайждан), като едно от хвърлянията му бе избрано за най-добро от Международната федерация по борба (UWW).

Талантът признава, че в преследване на успехите много му помага играта на шахмат, защото тренира бързината на мисълта.

Всъщност Еди не веднага се привързва към борбата. Започва да тренира футбол, плуване, гимнастика, карате и нито един от тези спортове не успява да го грабне. Опитва и борба, която също му се вижда скучна. Но кръвта вода не става. След известно време малчуганът се замисля какво наистина му се прави. “Искаше ми се да се движа, да не правя едно и също - продължава Назарян-младши. - А борбата си е добър спорт - има хватки, атракции, красота. И реших отново да се пробвам, но започнах със свободния стил, както е тръгнал и баща ми. После се преместих в класическия, бях 10-годишен и сменях две превозни средства, за да стигна за тренировки в залата на “Славия”.”

Самият Армен признава, че случайно научил за “увлечението” на сина си. Веднъж, след като се прибира от състезание, видял малчугана да гледа борба по телевизията. И признава, че няма как да е иначе. Още като бебе го орисал да продължи неговия път - заровил пъпната му връв под тепиха.

“Когато отидох на първото си състезание, взех бронзов медал - много плаках - спомня си Еди. - Защото аз признавам само първото място.”

Майка му Инга, която е бивша актриса, а сега изцяло е посветила грижите за семейството, била против Еди да се занимава с борба. И до днес се страхува от контузии и не гледа негови срещи. А когато минат шестте минути на двубоя се обажда трепетно разбере как е завършила битката.

Личният треньор на малчугана Емил Иванов, двукратен световен шампион, признава за изключително ценно качество на таланта - мобилизацията в тежки моменти. Така става и на силния турнир в Истанбул през миналата година. Назарян-младши се разболява, смъква и от теглото си. Въпреки това стига до битка за бронза. Преди срещата обаче няма сили да загрява. “Подканих го да потренира, а той направи няколко движения и спря - разказва Иванов. - Но щом стъпи на тепиха забрави всичко. За минута размята азера, “уби го” и взе бронза!”

Според специалиста младият шампион го очакват още много успехи. А татко му вещае, че до 26-та си годишнина той ще донесе куп медали на България.

А талантът, кръстен Едмонд Дантес, герой от романа “Граф Монте Кристо”, пък признава, че сравняването с баща му е голяма отговорност за него.

“Често съперниците се притесняват, когато разберат кой съм, но други искат да надвият сина на Армен Назарян - откровен е младокът. - Не го позволявам, винаги защитавам името са баща си. Той изключително много ме мотивира, нахъсва. А и след време ми се ще да върна златния олимпийски медал във фамилията.”

Именно Назарян е последният ни олимпийски шампион в борбата от игрите Сидни 2000.

“Вероятно няма да е за тази олимпиада, защото още съм малък, а за следващата в Париж 2024 - допълва талантът. - Но аз ще тренирам, няма да спирам, пък каквото кажат треньорите!”

 

Иска да учи право или икономика

Наред със спорта Едмонд Назарян не е загърбил и ученето. Тази година завършва средното си образование в училището към Руското посолство. А след това смята да продължи да следва право или икономика. Иначе в свободното си време младият шампион обича да играе футбол, както и шахмат. Често гледа бокс, бойни спортове, ММА, както и да излиза с приятели. Еди е най-голямото дете в семейство Назарян. По-малкият му с 3 години брат Гриша също е тръгнал по стъпките на таткото и вече жъне успехи. Той е “взел името” на благодетеля на българската борба Гриша Ганчев. А 13-годишната му сестра Инеса е кръстена на майка си.

 

За него

Притежава силна воля и никога не се отказва

Притежава много важно качество - силна воля и никога не се отказва. По време на европейското имаше лека травма. Но, когато разбра, че аз на олимпиадата в Сидни взех златния медал с контузия, повече изобщо не спомена, че го боли. Остави всичко зад гърба си и излезе, като на война. Има невероятна психика! Малко хора на неговите години могат да се похвалят с подобно нещо.

Армен Назарян, баща

 

С дух на шампион

Еди има дух на шампион, никога не се задоволява с второ или трето място. Иска винаги да е първи. А когато дойде в залата, тренира най-много от всички - иска да е най-добър. Последните няколко месеца се подготвяхме заедно. Знам и силните, и слабите страни, които са по-малко. Има още какво да подобрява, за да е още по-добър. А това, което приятно ме изненада, че той въпреки крехката си възраст, излезе срещу световни и европейски шампиони, като срещу равни в Рим. Много малко хора могат да го постигнат. Поздравления!

Иво Ангелов, световен и европейски шампион

 

Има изключително точна самопреценка

Има изключително точна самопреценка и е много самокритичен - не разчита на помощ извън тепиха. И никакви външни фактори не могат да му повлияят, като съдийство и нещо подобно. Още преди няколко години ми направи силно впечатление. Тренираше с едно по-голямо момче от него. Падаха здрави тренировки и често го виждах да плаче. Постоянно го питах дали не се е ударил или се е изморил. Но той не казваше. Веднъж обаче отново беше със сълзи в очите и стоеше в ъгъла на залата. Едва тогава ми каза: Не мога да му бъда полезен, не съм на неговото ниво. Представете си каква отговорност има това момче...

Емил Иванов, личен треньор и двукратен №1 в света