Едмонд Назарян - По стъпките на баща си


Едмонд Назарян - По стъпките на баща си
©bgwrestling.bg/lap.bg

Автор: Красимира СТАНКОВА
в. "Труд", 2023

Едва на 21 години Едмонд Назарян вече има 4 медала от големи първенства при мъжете. И уверено върви по стъпките на славния си баща Армен Назарян, донесъл на България олимпийско злато, 3 световни и 4 европейски титли.

Само преди два дни талантът украси с втора титла колекцията си от отличия, след като ликува в олимпийската категория до 60 кг на европейското първенство в Загреб. Още в дебюта при мъжете през 2020-а Еди загатна за възможностите си, като стана №1 в Европа. Тогава младокът е едва на 18. Година по-късно е изправен пред сериозна битка с травмите, но се връща подобаващо – със сребро от световното и европейското през 2022 г., а сега отново е и на шампионския път.

Нямах тактика, но излязох с всичките си възможности и каквото стане, получи се! - заяви щастливият Едмонд Назарян след финала на Евро 2023. - Знаех, че той е класен борец и прави неочаквани хватки, гледал съм го като малък. Но имах нагласата да му затворя борбата, да не му бъде лесно.

В решителната схватка за титлата Еди победи 30-годишния Виктор Чобану (Молдова), №1 в света и в Европа. И го направи по категоричен начин – технически туш 13:0.

А успеха от трибуните емоционално изгледа именития му баща Армен Назарян, който се поклащаше ту вляво, ту вдясно в синхрон с действията на сина му на тепиха.

По време на първенството Назарян-младши спечели 4 срещи, като даде само 4 точки на съперниците си. Най-емоционална бе полуфиналната битка с армееца Геворг Гарибян, европейски шампион от 2020-а, с когото бяха на лагер преди първенството в Загреб. И са приятели.

„При мъжете трябва да влагаш ум и психика, но и да не се страхуваш“, казва Едмонд, който зад гърба си има и 4 медала от големи първенства при кадетите. А при батковците вече демонстрира класа и съперниците се отнасят с нужния респект.
Често го сравнавят с баща му, на което шампионът отговаря, че донякъде му тежи, но и мотивира. „Справям се, щом имам психика да се боря, винаги е добре, това е мотивира – казва той. - Предпочитам сега да преодолея повече трудности, за да мога след това да имам по-големи резултати, на които да се наслаждавам.“

И признава, че от именития си баща иска да добави още от уникалните му взривни хватки. „Татко вече не е постоянно с мен, но от време на време идва на състезания, подкрепяме, вика от трибуните, дава своите емоции, макар че с тях понякога напряга... продължава Еди. - Но пък и ми дава много сила. 50 на 50.“

Всъщност Еди, макар че е закърмен с борба още от ранните си детски години, не веднага се запалва по този спорт. Първо, тренира футбол, после плуване, гимнастика, карате, но нито един от тези спортове не успява да го грабне. И след време се замисля дали отново да не се върне към борбата. „Искаше ми се да се движа, да не правя едно и също - продължава Назарян-младши. - А борбата си е добър спорт - има хватки, атракции, красота. И реших отново да се пробвам, но започнах със свободния стил, както е тръгнал и баща ми. После се преместих в класическия, бях 10-годишен и сменях две превозни средства, за да стигна за тренировки в залата на „Славия“.“

Самият Армен случайно научава за „увлечението“ на сина си. Веднъж, след като се прибира от състезание, видял малчугана да гледа борба по телевизията. И признава, че няма как да е иначе. Още като бебе го орисал да продължи неговия път - заровил пъпната му връв под тепиха.

„Когато отидох на първото си състезание, взех бронзов медал, много плаках - спомня си Еди. - Защото аз признавам само първото място!“

Мечтата на таланта е да покори олимпийския връх и един ден да върне златния медал от игрите във фамилията. 
Именно Назарян е последният ни олимпийски шампион в борбата - Сидни 2000.

А към тази мечта Еди върви заедно с личния си треньор Емил Иванов, двукратен №1 в света, който е с него от дете. 

„С бат' Емо много добре се разбираме, много добре ми влияе – казва момчето. - Още от малък ми е треньор. Само като се погледнем, без думи се разбираме. Голям специалист е наистина! Може да се каже: „професор в борбата“! Всеки ден измисляме нови възможности и ситуации по време на борбата. Трябва да има изненада, ако искаш да си шампион.“

А след отличната „сверка на часовника“ на европейското, идва ред на същинското изпитание тази година – световното през есента, първа възможност за спечелване на олимпийска квота.

„Това състезание е най-важното за мен, за да мога спокойно след това да се поготвям за олимпиадата и да преследвам мечтата си!“, допълни 21-годишният Едмонд Назарян.

ЗА НЕГО

Харесва ми, че не се отказва

На едно състезание имаше лека травма. Но когато му разказах, че на олимпиадата в Сидни взех златния медал с контузия, изобщо не спомена повече за болка. Излезе и се бори, както на война. Има много силна воля, психика и никога не се отказва, винаги преследва първото място. И така трябва да бъде, ако искаш да си шампион!

Армен Назарян, олимпийски, световен и европейски шампион

 

Израсна много, но запази детското у себе си

През последната година и половина Еди израсна много. Борбата му е по-зряла, показва класа, печели ситуации, които могат да бъдат спечелени само от борци с много голям опит. Но ние работим с него много, защото конкуренцията в тази категория до 60 кг е жестока. А и постоянно го разучават. В същото време у него се запази онова хубавото, детското държание. Бяхме на лагер в Армения. Хората му се радват, уважават го, но и гледат с респект към него. А той си остана все така земен, достъпен, без грам високомерие, което е много хубаво.

Емил Иванов, двукратен №1 в света и личен треньор

 

Всичко му идва отвътре, талант

Изключителен талант като баща си! Прави неща, които никога дотогава не е правил. Но му се получават, идва му отвътре. Такова качествено момче не сме имали от много години. Освен всичко е отлично възпитан, никога няма да се подмине, винаги ще те поздрави. Очаквам от него победи на олимпиадата, и няма да се учудя, ако стане шампион. Искрено му го пожелавам. Прекрасна фамилия са! Брат му Гриша също е много талантлив. Така че виждам едно добро бъдеще на българската класическа борба.

Георги Мърков, олимпийски шампион