Цено Ценов - Генерала

Автор: bgwrestling.bg

Цено Ценов-старши е първият българин, член на Бюрото на Международната федерация по борба. Избран е на конгреса през 1964 г., като още на първия тур събира 26 гласа.

Ангажиментите си в управленския орган той съвместява с функциите на отговорен секретар на Европейския комитет по борба (първоприемник на UWW-Europe).

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Знае перфектно френски език и е безупречен съдия, което прави много добро впечатление на представителите на Международната федерация и на нейния президент тогава Роже Кулон. Именно Ценов е в основата на деловите контакти през 1954-а, когато България възобновява членството си в централата на конгреса в Токио след политическите сътресения, обхванали света.

Всъщност Цено Георгиев Ценов има дейно участие в градежа на българската спортна борба и първите международни изяви.

Борбата е неговата страст, макар че активно се занимава с конна езда и завършва Военното училище в София. А след отлично представяне на състезание по паркур с кон Княз привлича вниманието на висшето командване, което го кани в конния полк на Негово величество. Участва във Втората световна война, като командващ офицер на рота в Бронирания полк на танковите войски. А на 4 септември 1944 г. ротата на капитан Ценов охранява центъра на София при оттеглянето на хитлериските военни части. Гвардейски командир (1946-1947), кавалер на ордена „Кръст за храброст“.

Но независимо от ангажиментите си, Цено Г. Ценов използва всяка възможност да съдийства на народни и спортни борби, а с компетентните си отсъждания и отличното познаване на правилника, той си изгражда безспорен авторитет.

След 1944-а, само за пет години, именитият българин оглавява различни структури, администриращи спортната борба у нас.

През 1949-а обаче Ценов става жертва на политически акт. Разжалван е, защото отказва да е стане член на управляващата тогава комунистическа партия. Животът му се преобръща. Започва в строителството като арматурист и ръководи бригада, съставена само от разжалвани офицери.

Любопитното е, че арматурата на козирката на националния стадион „Васил Левски“ е изработена от неговата бригада. Така след близо 10 години тежък физически труд го застигат здравословни проблеми, губи и гласа си. Затова става чистач в залата по борба на улица „Калоян“ в столицата (1956). А при едно от посещенията си там го вижда Тодор Живов, тогава първи секретар на ръководещата партия (БКП). Три дни по-късно Ценов-старши е реабилитиран за заслуги като български офицер и се връща на работа в системата на спорта.

На 11 май 1955-а той е избран за председател на съдийската комисия в новосъздадената републиканска секция по борба, в която по право заема и поста на зам.-председател. Организацията се ръководи от ген. Георги Серкеджиев.

Приносът му е безспорен за развитието на борбата през годините. Той е сред най-дейните активисти при провеждането на първото републикансо първенство (1946) и сформирането на национален отбор, както и при организирането на различни курсове и семинари за инструктори, съдии и технически ръковдители.

През ноември 1946-а Ценов е част от българската делегация на Балканския физкултурен конгрес в Букурещ, на който е прието предложението борбата да бъде включена в програмата на Балканските игри. Тогава нашите представители заемат 3-то и 4-то място на Балканско-средноевропейските първенства (1947, 1948).

До 1954 г. българските борци трупат международен опит предимно от двустранни срещи, спортни фестивали и балкански игри. Неизменно съдия или главен арбитър на тях е Цено Ценов, който проправя моста при възобновянането на членството на България в Международната федерация (1954). И още на следващата година националният отбор по гръко-римска (класическа) борба участва на световното в Карлсруе (1955).

Благодарение на авторитета на Цено Ценов столицата ни е избрана да домакинства на големи първенства по свободната борба - световна купа (1958), световно първенство (1963) и eвропейско първенство (1969).

През 1956-а Ценов заедно с Райко Петров, Петко Щерев, професор по теория и методика на спорта, Цанко Захариев и Борис Олшевски, също отдадени на борбата, издават състезателни правила за класическия и свободен стил, съобразени с международните изисвания. С това се слага край на хаотичността по време на състезанията у нас.

В средата на ХХ век Ценов-старши в екип с Камен Лозанов и Нейко Делин въвеждат самбото в България. А страната ни е сред първите в света, възприели борбата самбо.

Вече като член на Бюрото на Международната федерация (1964) той има ключов фактор за приемането на важни решения. И успешно работи в тандем с Вехби Емре (Турция) за просперитета на европейската и световна борба.

С негово участие е допълнен Уставът с текст, който влиза в историята (1965). А именно, че борците с най-предно класиране от съответния континент на световно първенство, се обявяват за континентални шампиони. Действието на този член №11 е краткотраен, но той превръща сребърните медалисти от мондиалите Кирил Петков (кл.стил, Тампере), Баю Баев, Станчо Колев и Лютви Ахмедов (св.стил, Манчестър) в първите българи, европейски шампион през 1965-а.

Още на следващата година, 1966-а, се възстановява провеждането на европейските първенства, тъй като народите в Европа имат „силно присъствие“ в борбата. Така Германия посреща шампионатите. Схватките в свободния стил са в Карлсруе, а в класическия – в Есен. Същата година Международната федерация започва развитие и на третия стил борба – самбо.

По предложение на Българската федерация и лично на Цено Ценов-старши се поставя началото на дългогодишна мащабна програма за техническа помощ (1971) на Международната федерация.

България изпраща свои съдии и треньори в някои африкански държави и организира 15-дневни семинари. Програмата „Борба за целия свят“ стартира официално през 1972-а и се ръководи от Цено Ценов. Тя е насочена към страни, нуждаещи се в техническа помощ - стажове, специалисти, лагери за състезатели, обучение на треньори, тепихи и специализирана литература, както и към национални федерации, имащи ресурси да съдействат.

Ценов работи и в различни органи на Международната федерация – председател на комисията по протокол от създанането й (1965), член на финансовата комисия, за почести и награди (от 1970), на комисията за популяризиране на борбата (от 1974)...

Българинът активно участва в дейността на Бюрото до 1978-а. Година по-късно е сред първите личности, удостоен с почетно звание за заслуги и е с почетния орден на Международната федерация (1979).

С уважение го наричат Генерала, заради самоотвержената битка, която води за израстването и престижа на борбата в национален и световен мащаб.

Неговата работа в Международната и Европейска федерации продъжава синът му Цено Ценов, който десетилетия наред е водещ фактор в световната борба.