Началото

Автор: bgwrestling.bg

Борбата е най-българският спорт. През вековете празници, събори и сватби не минавали без атракцията на народните борби. Особено популярни те били след Освобождението. Организирали се спонтанно, но и стихийно. Редом с тях се развива и професионалната борба, която намира поприще на цирковата арена. През 1900 година на продължилото в Париж два месеца световно изложение Никола Петров става шампион и получава званието „Най-силният човек на XIX век“. На финала българският исполин побеждава френския гигант Пол Понс. Събитието е гвоздеят на програмата и спортна тема №1 за журналисти и публика.

Именно от циковата арена започва спортната си кариера и Дан Колов. В началото на XIX век роденият в габровското село Сенник уникален талант демонстрира за първи път в Америка силата на българина в професионалната свободна борба „кеч“. Наричат го Конг-Конг, Балканския лъв, Пантерата, Яката българска скала. През 1936-а Дан Колов триумфира с европейска титла при професионалистите след успех над французина Анри Деглан. В кариерата си исполинът има над 1500 срещи и печели повечето от тях.

Всъщност до средата на XX век българските борци се доказват само в професионални надпревари и не участват на световни и европейски първенства за аматьори, както и на олимийските игри Берлин '36. По-късно, след смяната на политическата система през 1944 г., се предприема генерална промяна. Професионалните борци се загърбват тотално, но те помагат за утвърждаването на аматьорската борба - Александър Добрич, Ненчо Цанков, Хари Стоев, Никола Петров, Дан Колов. В началото се практикува само гръко-римски (класически, френски) стил, а изявите имат демонстративен характер. Провеждат се импровизирано, без регламент или целенасочена подготовка.

На 2 октомври 1932-а, „група любители с познания в аматьорската борба“ учредяват „Организацията на българските борци аматьори“, прототип на Българската федерация по борба, с цел популяризиране и поставянето й на спортни основи. Сред тях е и Евстати Георгиев, който става председател.

В новото формирование членуват 122 души, сред които 87 активни борци, разпределени в 7 категории. Година по-късно, през 1933-а, Организацията става член на Международната федерация по борба. Първите международни участия на нашите борци-аматьори са на Балканиадите (1933, 1934). Резултатите са посредствени. Независимо от това през 1934 г. е организирано първото състезание у нас по гръко-римска (класическа) борба. Домакин е Колодрума в София. Представени са 5 категории, победители стават Дойчо Юруков, Тодор Найденов, Радослав Костов, Ичо Кяев и Пейо Въжаров. Състезанието е закрито с 10-минутна демонстрация по свободна борба. Зрителите са във възсторг.

А Дан Колов и Никола Петров след прекратяване на състезателната си кариера при професионалистите се връщат в България, създават школи и правят изключително много за популяризирането на борбата, която става най-зрелищният и най-успешен български спорт. По-късно в тяхна памет са учредени турнири.