Жените с първи медал през 1994-а
Автор: bgwrestling.bg
Женската борба в България започва да се развива в средата на 90-те години на XX век. Първоначално състезателките в тази дисциплина са от други спортове – джудо, самбо, вдигане на тежести... А основите на клубно ниво се поставят в НСА, както и в градовете Кюстендил, Димитровград, Враца. Сред идейните вдъхновители България да започне развитието на тази нова дисциплина са Лиляна Кънева, дълги години завеждащ международните връзки в БФ Борба, както и преподавателите в НСА тогава - Николай Димитров-Каплан и Нешо Берберов. Всъщност Каплан е и първият национален треньор.
По света обаче женската аматьорска борба се развива доста по-рано, през 70-те години на миналия век. Първите водещи нации са Франция, Норвегия, Русия.
Френската страна, например, прави първия си национален шампионат още през 1973 г., четири години по-късно женската борба вече е включена в програмата на федерацията на страната (1975).
Домакин на първото световно първенство е Норвегия през 1987-а. Участничките са едва 48 от 8 държави, които спорят за отличията в 9 категории. Резонно отборен шампион става Франция с 5 титли, следва Норвегия с 3 и Белгия с една.
На следващия шампионат на планетата в Мартини (Швейцария) през 1989-а състезателките вече са 53 от 13 страни, отново хегемонията е на Франция и Норвегия. Оттогава първенствата се провеждат всяка година, с изключение на олимпийската, както е и в останалите спортове.
Женската борба прави дебют на олимпийски форум на игрите Атина 2004. И то в четири категории – 48-55-63-72 кг.
До този момент България отсъства от международни състезания.
През 1994-а в Спортната академия вече са приети първите 4 студентки по специалност „Женска борба“ към Треньорския факултет. Постепенно интересът към тази нова дисциплина нараства и 4 години по-късно приетите в Алма Матер вече са близо 20 представителки на нежния пол. Именно те участват на вътрешни състезания и представят България на международния тепих.
Първото отличие в историята на българската женска борба печели Елисавета Толева (75) – бронз от седмото световно първенство, София 1994. Две години по-късно Галина Иванова (70) e с крачка напред, “сребърна”, отново на шампионата София, през 1996-а.
Световният връх е покорен от българка едва 10 години по-късно, прави го отново Станка Златева. На шампионата в Гуанджоу (Китай) през 2006-а тя триумфира при 72-килограмовите, като на финала за историята побеждава фаворитката Киоки Хамагучи (Япония), която зад гърба си има 5 световни титли. Доминацията на момичето от Крушаре продължава в следващите 6 години. Тя взима и първия олимпийски медал при жените – сребро в Пекин 2008, както и на следващите игри, Лондон 2012.
А в Токио 2020 за първи път две българки стъпват на подиума - Евелина Николова (57) и Тайбе Юсеин (62) взимат бронз.
На европейски първенства успехите идват малко по-късно. Дебютът на нашите момичета е в 3-ото издание на шампионата през 1996-а в Осло (Норвегия). В крайното класиране тимът е 8-и от 14 страни-участнички. Пред тях са Русия, Франция, Полша, Норвегия, Германия, Украйна и Швеция.
Тогава най-добре от българките се представя Десислава Младенова (70 кг), която остава на крачка от подиума - четвърта, Елисавета Толева (75) е пета, Донка Димова (65) е шеста. Националките са възпитанички на НСА и на школата на Николай Димитров-Каплан.
Нашите момичета обаче не успяват да стигнат до отличията и при втория си опит на европейско първенство. Галина Иванова (68) и Елисавета Толева (75 кг) остават на победа от бронза - четвърти на шампионата във Варшава, Полша (1997).
Все пак първият медал идва на следващия форум. Галина Иванова вече е на финал в категория до 68 кг, малко не стига на състезателaката на НСА да стъпи на върха - сребро (Братислава '98). Но началото е поставено.
Следва сребро на Валентина Райчева на континенталния шампионат за девойки в Патра, Гърция (1998), сестра ѝ Рая Райчев също е втора в Европа при девойките в Будапеща на следващата година (1999). Двете са възпитанички на школата „Васил и Георги Илиеви“, а техен личен треньор е баща им Валери Райчев.
При жените Камелия Цекова две поредни години е бронзова медалистка при жените (2000, 2001)
А първата евротитла, макар и при девойките, печели славната Станка Златева. На първенството в Тирана (Албания) през 2002-а тя ликува в категория до 68 кг.
В началото жените се борят с наушници, които се препоръчват от Международната федерация от естетическа гледна точка, за да се избегне счупване на ушите. Но това предизвиква недоволство сред състезателите, които изтъкват, че са поставени в неравностойно положение с мъжете.
На по-късен етап те вече са премахнати. А днес всичко е уеднаквено с мъжете, дори категориите, които са толкова, колкото и сред силния пол на олимпийски игри, световни и европейски първенства.