Възходът

Автор: bgwrestling.bg

Организираната модерна българска борба започва през 1946 година, когато се създава „Централен комитет по борба, вдигане на тежести и бокс“ с председател Цено Ценов-старши.

Същата година се организира и първото републиканско първенство, в което участват 24 състезатели, шестима от тях стават шампиони и в двата стила. Всъщност години наред едни и същи борци са се изявавали в класическия и в свободен стил.

Така например, Петко Сираков, става олимпийски вицешампион при класиците през 1956 година, а две години по-късно е №1 в света на свободна борба.

В средата на 50-те години на XX век се учредяват репубикански секции по подобие на съвременните спортни федерации.
А през 1954 година след политическите сътресения, обхванали света, България подновява членството си в Международната федерация. И националите вече имат възможност да участват на състезания от най-висок ранг.

Дебютът на класиците на световно първенство е през 1955 г. в Карлсруе (Германия). Българският отбор, воден от треньора Никола Атанасов, участва със 7 състезатели в общо осем категории.
Най-доброто класиране е на Димитър Янчев (67 кг) – четвърти. Димитър Добрев (79) е 5-и, Димитър Чифудов е 6-и, Динко Петров и Спас Пенев са 7-и, а Любен Брусев и Никола Маринов са 10-и. В надреварата са представени 24 държави.

Първият национален отбор в свободния стил е съставен предимно от класици, които се борят и в двата стила. До 1952-а треньор е Хари Стоев. А от 1953 г. работата с тима започва Райко Петров, който събира млади ентусиасти от Доброволната спортна организация „Урожай“ и започва с тях тренировки. Тогава категориите са като в профибокса - „муха“, „перо“, „полусредна“, „полутежка“.

Същата година отборът участва на младежки фестивал в Букурещ, на който Никола Станчев (79 кг) е втори (1953). Година по-късно българите вече имат 9 медала от световния младежки фестивал във Варшава (1955). Но големият пробив е през 1956 г., на първата Световна купа в Истанбул (1956). Тогава Георги Зайчев (67 кг), Муртаза Муртазов (73) и Никола Станчев (79) печелят сребро, Юсеин Мехмедов (над 87) взима бронз и в двата стила. България е трета в отборното класиране след Турция и бившия СССР. Нашите изпреварват сили като като Иран, Япония, Италия, Германия и Унгария.

През 1957 г. България вече има и първия световен шампион по свободния стил. Титлата печели Петко Сираков (87 кг) на първенството в Истанбул. Сираков е и първият светован шампион не само в борбата, но и в спортната история на България.
Тогава Муртаза Муртазов (73) и Юсеин Мехмедов (87) са „бронзови“. Никола Станчев (79) е 4-ти, Муса Алиев (67) – шести. Българските борци участват във всичките 8 категории и се нареждат на 4-то място в общото класиране след Турция, СССР и Иран.
„На международната спортна сцена излезе един млад, но изключително надежден отбор – отборът на България“, казва в речта си Роже Колон, тогава президент на Международната федерация.

В класическия стил първият медал от световно първенство е през 1958-а. Лютфи Ахмедов (над 87 кг) грабва среброто на шампионата в Будапеща. А златният триумф за класиците е в „Толедо 66“. На най-високия връх стъпват Боян Радев (97) и Ангел Керязов (52).

През 1958-а България получава правото да организира и първото международно състезания от най-висок ранг. Световната купа в София събира 66 състезатели от 14 държави. В разпределението на медалисте се включват 7 държави. Тимът в свободния стил става трети в отборното след бившия СССР и Турция. Лютфи Ахмедов (над 87) е първи, Еньо Вълчев (57) и Муса Алиев (67) са сребърни медалисти, а Неджет Залев (52) и Станчо Колев (62) - „бронзови“.

Олимпийската история българските борци започват да пишат през 1956 г. в Мелбърн. Тогава Никола Станчев става шампион в свободния стил. Титлата е първа и за целия ни спорт от игрите под петте преплетени кръга.
А Юсеин Мехмедов (над 87) печели сребро в Мелбърн. При класиците Димитър Добрев (79) и Петко Сираков (87) също са сребърни олимпийски медалисти.

На следващите игри идва първият златен триумф и за класическия стил. В Рим 60 българският химн звучи в чест на Димитър Добрев (79). Следват феноменалните успехи на двукратните олимпийски шампиони Боян Радев (Токио 1964; Мексико 1968) и Петър Киров (Мексико 1968; Мюнхен 1972).

Върхът в олимпийската история са игрите „Токио '64“. Българите се връщат с 8 отличия! Тогава Боян Радева (кл.стил), Еньо Вълчев и Продан Гарджев (св.стил) печелят титлите, Ангел Керязов, Кирил Петков (кл.стил), Станчо Колев и Лютви Ахмедов (св.стил) взимат сребро, а Саид Мустафов (св.стил) – бронз.

На световното първенство в Манчестър през 1965-а Международната федерация решава спонтанно да обяви и шампиони на Европа и Азия след 15-годишно прекъсване (паузата отново е заради политическите сътресения по света). Така състезателите, с най-предно класиране в тройката от съответния континент, са провъзгласени за шампиони. В свободния стил това са „сребърните“ на мондиала Баю Баев (52), Станчо Колев (63) и Лютви Ахмедов (+97), а в класическия – Кирил Петков (78), също станал втори.

В статистиката на Международната федерация обаче европейските титли не са отразени и до днес, като медалите на нашите борци стои само от световното първенство.

Най-успешното европейско първенство е „Будапеща '83“. Националите печелят 15 медала и в двата стила, като титлите са 10. Злато в класическия стил взимат Братан Ценов (48 кг), Емил Иванов (57), Живко Вангелов (62), Андрей Димитров (100), Никола Динев (над 100). В свободния стил на върха са Али Мехмедов (48), Валентин Йорданов (52), Стефан Иванов (57), Симеон Щерев (62) и Камен Пенев (68).

Паметно остава световното първенство в София през 1971 г. Тогава българските борци стават отборни шампиони за първи и единствен път засега, като изпреварват колоса Русия.

Рекордьор по спечелени световни титли е Валентин Йорданов - 7 в свободния стил. Големият шампион има в уникалната си колекия и 7 златни отличия от континентални първенства. По този показател №1 при класиците е Александър Томов – по пет титли от шампионати на планетата и в Европа.

За растящата популярност на спорта говори и фактът, че в анкетата Спортист на България в първото десетилетие, доминират представителите на борбата. През 1959-а журналистическият вот печели Лютфи Ахмедов, следват Димитър Добрев (1960), Еньо Вълчев (1962), Продан Гарджев (1963, 1966), Боян Радев (1964, 1967,1968). Само за едно десетилетие (1954-1965) българските борци печелят 40 медала от олимпийски игри, световни и европейски първенства, като златните са 13, сребърните – 21, а бронзовите - 6!